Замисляли ли сте се как , когато срещнем някой уж непознат сякаш го познаваме от векове и изпитваме неистово желание да говорим с часове. Как обсебва мислите и съзнанието и комуникираме дори,когато не сме един до друг-мисленно.
Вярвате ли в сродните души, души прераждащи се и търсещи се? Усещате ли ,че всеки един човек пресекъл пътя ни дори за минута е трябвало да го срещнем и не случайно? 
Всеки идва в нашият живот за да ни научи на нещо..имаме кармичен договор.
....Споделени думи,смях,прегридки, безусловна Любов всичко това го свързваме понятие наричащо се Божественна любов ,като физическо въплащение на духовната му половина.Всеки човек има поне една сродна душа..При срещата с акава изпитваме физическото привличане обусловено от умствена и духовна помощ.При сродните души не става дума амо за физическо или сексуално привличане, а за отношения – неразривно свързани с процеса на духовно развитие и израстване на другия.Връзката със сродна душа редставлява продължителни взаимоотношения с друг индивид, които душата подновява в серия прераждания. 
Душата пламък в никакъв случай не е другата половина на човека, без която той не е цялостен. Привличането, което усещаме, е на духовно ниво – но не защото другият е 
неповторимото ни допълнение, а защото по някакъв начин ни подтиква да станем цялостни. Така погледнато, връзката със сродна душа всъщност помага на човека в духовното му развитие и неизбежното постигане на духовната му завършеност. 
Привличането между хората винаги има цел основно за да се разрешат минали проблем започнали в предишни прераждания.Но не само мъж и жена могат да бъдат сродни души. Връзките между тях се проявяват по всевъзможни начини във времето, но се запазват въпреки разнообразието, независимо дали са положителни или отрицателни. 
Сродната душа не е разбирана днес в правилната и дефиниция и поради този факт, много хора Я търсят в лицето на друг човек, които се намира на Земята. В действителност обаче Душата пламък а на всеки човек е виртуално понятие, внедрено в съзнанието и имащо за цел единствено да изпита разума ни доколко развит е като Осъзнатост. Под виртуално понятие се разбира нещо подобно на наш холограмен Двойник имащ способността да се придвижва в измерения с различна плътност и да запази съзнанието и паметта ни цялостни. Този процес се нарича еманация /излъчване/и повечето духовни учители, светци и богове са представяни по подобен начин.
Привличането между Души пламък във вас самите ,вашата и тази на вашият холограмен двойник управлявана от Ангела и Демона е магнетична и силна и ако настъпи раздяла  вие изберете връзка и мултиплициране с друг човек, никоя от 
двете половини няма да може да се възстанови напълно енергийно или няма да може да придобие цялостност. Да сте цялостни означава Енергетичната ви конфигурация да е на 100% непокътната т.е. Аурата ви да е с хармонични изпъчвания и да няма пробиви, и да не сте предали част от енергията си за създаване на Поколение.
Може би се питате- как така тези две души са сродни ? 
Съществува твърдени,че при сътворението две,по-две душите са "излизали от създателя."Смята се,че в развитието или духовното израстване тези души слизат на Земята за поредния си урок при,което ту едната се въплатява,ту другата. 
Когато сродните души се слеят външните противоречия изчезват, тогава става сливане и с Бога. Или по- точно казано, тези две сродни души не се сливат, но образуват една система. Те не се обезличават.
Двата полюса на една двойка не могат да се приближат съвсем. Те имат известно отношение помежду си, като двата полюса на Земята. Когато се съединят две сродни души, те няма да се родят в едно и също тяло на Земята, а в отделни тела, но ще имат едно общо тяло, което ще ги обединява. И тогава те със своите отделни тела ще функционират като полюси в това по-голямо тяло. Тялото, което ги обединява е по-фино, по-тънко и невидимо тела. 


Душата - Половинка 


"Всяко човешко същество има душа - половинка. Когато човек изскочил като искра, като жив пламък от гърдите на твореца, той бил две в едно и тези две части се допълвали една друга перфектно, всяка една била половинката на другата. По-късно тези две части се разделили, поели в различни посоки и еволюирали разделени. Ако в даден момент от тяхната еволюция те стигнат до там, че да се разпознаят отново, 
това е, защото всеки от тях в дълбините на съществото си носи образа на другия, всеки е сложил печата си в другия. Така, всеки човек носи в себе си образа на душата си половинка. Образът може да е зацапан, но е там. По тази причина всеки, който се въплъщава на земята носи в себе си смътната надежда, че ще срещне някъде душа, която ще бъде всичко, от което се нуждае и че с тази душа ще намери перфектна хармония и неописуемо сливане. "

Учителя Петър Дънов


Всеки човек си има някой, който е специално за него. Понякога това са двама или трима души. Те са от различни поколения. Те прекосяват океани от време и дълбините на небесните простори, за да са отново с вас. Те идват от другата страна, от небесата. Те изглеждат по друг начин, но сърцето ви ги познава. Свързва ви вечността и вие никога няма да бъдете сами. Разумът ви може да се намеси: "Аз не те познавам." Но сърцето ви знае. Той хваща ръката ви за първи път и споменът за това докосване преминава през времето и кара цялото ви същество да потръпне. Тя поглежда в очите ви и вижда приятел на душата си от векове. Стомахът ви се обръща. 
Ръцете ви настръхват. Всичко, извън този миг, губи всякакво значение. 
Той може да не ви познае, макар че вие го познавате. Вие чувствате връзката. Виждате големите възможности, които са пред вас, бъдещето...Нo той не може. Неговите страхове, съзнанието му и проблемите покриват с було очите на сърцето му. Той не ви позволява да му помогнете да махне това було. Вие скърбите и плачете, а той си отива...Понякога обратите на съдбата съвсем не са прости. Когато и двамата се познаят обаче, избухва вулкан от страсти, който няма равен на себе си... една зараждаща се нова вселена, вселена от чувства и споделени мечти. Разпознаването на душите може да стане мигновено. Внезапно усещате някаква близост, имате чувството, че познавате вътрешният свят на този човек, когото току-що сте срещнали, така дълбоко, както здравият разум не може да познава. Така, както познавате само най-близките си хора... Или дори по-дълбоко. Интуитивно знаете какво да кажете, 
как ще реагира той или тя. Между вас съществува доверие и усещане за сигурност, каквитo не могат да се изградят за един ден, седмица или месец... 
Но може да стане и бавно, и постепенно... Булото внимателно се повдига и усещането идва на пръсти. Не всеки е готов веднага да прогледне. За всяко нещо си има време и 
може да се наложи този, който първи разбере, да прояви търпение. Той може да усети тръпката между вас, неуловимата с просто око близост, която е отвъд рамките на настощето и да разбере... Поглед, сън, спомен или чувство могат да ви накарат да осъзнаете присъствието на сродната душа. Докосването на ръцете му или целувката на устните й могат да ви пробудят от непрогледния сън и да върнат душата ви към живот. И тогава идва любовта, онази - безрезервната, истинската, всеотдайната,която е отвъд всички граници... Вашия любим е прекосил вековете, за да ви целуне отново и 
да ви напомни, че сте заедно завинаги, до края на света... Не винаги обаче сключваш брак с тази сродна душа, с която си най-силно свързан. Може да има повече от един човек за теб... А може по - нататък в живота си да разпознаеш сродната душа, след като вече и двамата сте се обвързали с настоящите си семейства. Или пък най-силната ти духовна връзка може да е с родител, дете, брат, или сестра...приятел.



Едгар Кейси е разисквал няколко стъпки за установяване на родство между душите:

(1) научи се да обичаш и разбираш себе си;

(2) постави си духовен идеал, който да ти служи като 

пътеводна светлина;

(3) започни да работиш в тази насока, като използваш 

максимално знанията си до момента; и

(4) очаквай промяната, за да се промениш и ти самият!


Да обичат и разбират истински себе си, за някои хора е трудна задача. Поради възпитанието, личните съмнения, ниската самооценка или отрицателното влияние на част от околните, те имат чувството, че не са достойни да бъдат обичани и няма кой знае какво да споделят с другите.

Пишеш интересни неща. Дълбоки - изглежда ти самата си дълбока вода.
Хобито ми е история, макар че сега съм се позалисал в политиката. Но историята е висша политика.Това ти хрумване за пещерите е отдавнашна моя догадка. Нещата не стоят точно така като ги виждаш ти, но ти си млад човек и не знаеш това което такъв като мен знае от личен опит и дори участие.Но пещерите са неизследваната част от древната ни история.
"И тогава Вологез нареди на планината да се събори . И планината се събори и затрупа свещената пещера" Вологез е великият тракийски цар-жрец на бесите, който е предвождал траките в последната битка срещу римляните. Когато видял, че губят войната, той наредил да се затрупат тракийските светилища, за да не бъдат разграбени. В този смисъл свещените тайни на трако-българите са в затрупаните пещери..там е това, за което баба Вангя казва "..и ще се отвори земята българска..и ще разбере целия свят величието на българите"
А може би всеки от нас е една пещера със съкровища...ти също. Само трябва да извадим съкровищата на светло.